Всички предчувствия ме напуснаха.

Наговориха се , oбвиниха ме в изменничество,

събраха си вещите и отидоха на хотел.

Пред вратата вече има тълпа угризения,

но изобщо не ми е до кой и да е.

Искам си моите Романтика и Съмнения

да разхвърлят из къщи, колкото щат

чувства, грим и шантави настроения.

Много объркан е целият този ред.

Празно е, а трябваше да е празнично

и да изровя от хаоса един самолетен билет.

-          Ясно. Разбрах.

-          Какво!?

-          Самолетният билет е влязъл в играта

 и затова любовта ти е толкова накъсано есемесна.

     -    Не ми се говори.

     -    Естествено. И милсля, че знам защо.

          Тръгнала си да бягаш и си отворила

          вратата на угризенията.

-    Е и какво?

-          Кажи ми само, към хотела ли тръгна -

да си търсиш Романтиката и Съмненията,

или в друга посока?

-         Нямам друга посока.

-          Аз нямам. Ти имаш мен.

-          Имам те дявол знае къде.

-          Довери ми се на свой ред.

 Затвори очи и аз ще дойда.

 Ще те обичам толкова,

 колкото ми позволиш.

-          Нищо не разбираш.

 Уморих се да обичам със затворени очи.