Прочетен: 1801 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2011 22:35
Всички предчувствия ме напуснаха.
Наговориха се , oбвиниха ме в изменничество,
събраха си вещите и отидоха на хотел.
Пред вратата вече има тълпа угризения,
но изобщо не ми е до кой и да е.
Искам си моите Романтика и Съмнения
да разхвърлят из къщи, колкото щат
чувства, грим и шантави настроения.
Много объркан е целият този ред.
Празно е, а трябваше да е празнично
и да изровя от хаоса един самолетен билет.
- Ясно. Разбрах.
- Какво!?
- Самолетният билет е влязъл в играта
и затова любовта ти е толкова накъсано есемесна.
- Не ми се говори.
- Естествено. И милсля, че знам защо.
Тръгнала си да бягаш и си отворила
вратата на угризенията.
- Е и какво?
- Кажи ми само, към хотела ли тръгна -
да си търсиш Романтиката и Съмненията,
или в друга посока?
- Нямам друга посока.
- Аз нямам. Ти имаш мен.
- Имам те дявол знае къде.
- Довери ми се на свой ред.
Затвори очи и аз ще дойда.
Ще те обичам толкова,
колкото ми позволиш.
- Нищо не разбираш.
Уморих се да обичам със затворени очи.